Обичам...

Обичам мъжете, които
до дъно ме пият с очи.
Които с мълчание питат,
но тяхната сила личи.
Които не искат от мене
да бъда добра или зла,
а просто така ме приемат
и аз ги приемам - така.
Които без мене не могат,
защото не мога без тях.
Които са сладка тревога,
в която се хвърлям без страх.
Които цветя ми откъсват
от своите пъстри души.
Които ме чакат до късно
макар че светът се руши.
Които са с длани горещи
че огън да паля от тях.
Които за всичко се сещат,
а знаят че всичко е прах.
За мен, недостъпната дето
жадуват в достъпни легла.
И все ми напомнят момчето,
което остава мечта...

Не знам кой го е писал, но е страхотно и ми пасва