19 април 2010 г.

Началото на Земята бе в Утробата на Жената

- Разгледай ги… Можеш да се харесаш нещо! – моята позната, знаеше как да ме чукне по слабото място.
Прехвърлях малките графики на Ставри Калинов в софийската галерия. От всички страни ме „бодяха” с артистичните си послания подредените картини по стените. Винаги е приковавал погледа ми върху формите, които не можеш да ги наречеш изящни, нито красиви, нито грозни. Просто така се съчетаваха, че по-скоро ми приличаха на сексуален акт, преплитане… като Кама Сутра на цветове и линии.
Исках да си взема от всичките, за да мога да си направя много и различни картини. Осени ме една идея. Щях да си направя колаж от няколко. Например четири. Не знам защо отделих точно тези четири и всяка от тях нарекох с име Земя, Утроба, Жена. И после осъзнах, че всичко се върти върху една идея – Началото. И всичко започва именно с женското начало. Разбира ги, Ставри Калинов, ей…

18 януари 2010 г.

ЗА РУМЯНА ЖЕЛЕВА, ЗА КАЗАНА И ЗА БЪЛГАРИТЕ

Казват че пред българския казан Дяволът нищо не правел, защото българите сами се дърпали във врящата вода. Румяна Желева и нейното представяне пред Европейската комисия е поредното доказателство.
Изгледах в интернет вероятно почти всички откъси и моменти от отговорите на Желева, на англиийската кандидатка Кати Аштън, и на другите кандидати.
Коментарите за българката са изумителни. Англичаните поне не развяваха грозни епитети за своя представител. Но да. И те не бяха доволни от избора си,... собствения, който смятат за проводник на комунистически идеи и плод на КГБ-схеми.
Но това си е в човешка природа – виждаме грешното и започваме да плюем, но никой не предлага правилния вариант. Или да го перифразирам на разбираем език – много е лесно да кажеш: «Не пипай там, ще се изгориш», по-трудно е да кажеш кое да пипаш, че да не се изгориш и да не станеш за смях пред другите от собствената си глупост.
Факт е, че от доста време насам по медиите се доказва тезата, че Бойко Борисов е заложил на куц кон*. (Моля, г-жа Желева да не мисли, че я обиждам. Чест му прави на г-н Борисов, че дава възможности за изява на всеки).
А депутатите развяха «осраните си гащи» пред целокупния български народ, нищейки декларации за имоти и фирми на колегите си и така показаха как заработват заплатите и увеличават доходите си, докато нас ни обучават как да се чувстваме европейци. Или както казваше баба ми «търсят под вола теле, за да не издоят тяхната крава».
Въобще идилия,... мили родни картинки.
В България всичко е розово, и се развиваме. И по този повод, сега разбирам, че нашата държава с достойнство може да се нарече развиваща се държава от третия вид – изчезващите.
Иначе какво ни има на нас българите?
На този свят глупави хора няма. Господ е дал на всекиго толкова ум, колкото му е необходим, за да се справя с живота си. Това, че някой не може да свърши работата, защото очевидно не е за там, е факт. Но и 240-те български депутата не вършат кой знае каква работа за държавата, страната и народа си, но сме си ги избрали.
Но пък се борят с корупцията с модерни средства, дават благословия на отявлени престъпници да почиват къде в Африка, къде в Швейцария. На други осигурават лукс в правителствени болници или в самостоятелни стаи при дългосрочно настаняване, прави им приятен престоя.
Лекуват ни... само как ни лекуват! С плацебо.
За незапознатите плацебо се приема за операция, терапия, химически разтвор или хапче, които се назначават, симулирайки терапевтично въздействие, каквото всъщност нямат. Поразрових се малко в интернет и се оказа, че в превод от латински означава – „ще бъда харесан”. Оказва се на наша почва вирее единствено плацебо ефекта - неспецифичен ефект, при който състоянието на народа ни не може да се подобри дори при наличие на неуспешното или лъжливо лечение на екип от 240 доктори. Само защото хората вярват, че ще заживеят по-добре не означава, че е така. Автосугестията не можа да ни помогне.
Ние си харесваме нашите плацебо, че и 240 на брой, а те ни тъпчат и ни потупват да продължаваме да вярваме, че ни оправят.
Е, оправят ни де, как да не ?
Истината за проблемите не престава да съществува, само защото сме я игнорирали.