http://www.youtube.com/watch?v=xIL9D2o0XM8
Love of my life, you hurt me,
You broken my heart, now you leave me.
Love of my life cant you see,
Bring it back bring it back,
Dont take it away from me,
Because you dont know what it means to me.
Love of my life dont leave me,
Youve stolen my love now desert me,
Love of my life cant you see,
Bring it back bring it back,
Dont take it away from me,
Because you dont know what it means to me.
You will remember when this is blown over,
And everythings all by the way,
When I grow older,
I will be there by your side,
To remind how I still love you
I still love you.
Hurry back hurry back,
Dont take it away from me,
Because you dont know what it means to me.
Love of my life,
Love of my life.
17 ноември 2008 г.
ARE YOU THE ONE?
http://www.youtube.com/watch?v=SOEhkZsTMSo&feature=related
Another rainy morning
People rushing by
My head is still in the clouds
I dream with open eyes
Suddenly out of nowhere
She came into my life
Like we know each other
For quite a while
In the sound of silence
Time is standing still
There's some kind of bond between us
That's givin' me the chill
Do you really wonder
That we can burn the sky
It's written a thousand years ago
In the book of life
Are you the one that God had made for me
Are you the one who's always in my dreams
The one who keeps me goin'
When I can't go on
The one that I've been waiting for
For so long
Oh, yeah
Suddenly out of nowhere
She came into my life
Are you the one that God had made for me
Are you the one who's always in my dreams
Are you the one that God had made for me
Are you the one who's mine eternally
The one who keeps me dreamin'
When I'm sad and tired
Who gives my life a meaning
Till the day I die
Are you the one
Are you the one
Another rainy morning
People rushing by
My head is still in the clouds
I dream with open eyes
Suddenly out of nowhere
She came into my life
Like we know each other
For quite a while
In the sound of silence
Time is standing still
There's some kind of bond between us
That's givin' me the chill
Do you really wonder
That we can burn the sky
It's written a thousand years ago
In the book of life
Are you the one that God had made for me
Are you the one who's always in my dreams
The one who keeps me goin'
When I can't go on
The one that I've been waiting for
For so long
Oh, yeah
Suddenly out of nowhere
She came into my life
Are you the one that God had made for me
Are you the one who's always in my dreams
Are you the one that God had made for me
Are you the one who's mine eternally
The one who keeps me dreamin'
When I'm sad and tired
Who gives my life a meaning
Till the day I die
Are you the one
Are you the one
6 ноември 2008 г.
Разтварям се в дланите ти като капчица гореща,
попиваш ме със пръстите си топли.
Опивам се от допира ти и на всяка среща
от мен остават стонове, и вопли.
Обичам да се сгушвам в твоите прегръдки,
да ме галиш, докато се разтопя.
И после да ме пиеш пак на малки глътки
с амброзията си божествена да те поя.
Целувките ти парят топлата ми кожа,
следи оставят устните ти меки.
Потръпвам в нега, и любовното ни ложе
за миг разпухва се в облачета леки.
попиваш ме със пръстите си топли.
Опивам се от допира ти и на всяка среща
от мен остават стонове, и вопли.
Обичам да се сгушвам в твоите прегръдки,
да ме галиш, докато се разтопя.
И после да ме пиеш пак на малки глътки
с амброзията си божествена да те поя.
Целувките ти парят топлата ми кожа,
следи оставят устните ти меки.
Потръпвам в нега, и любовното ни ложе
за миг разпухва се в облачета леки.
ЛУДИЯТ, КОЙТО ОТМЪСТИЛ НА ИНСТИТУЦИИТЕ
Марвин Химайер работил като заварчик и поправял автомобилни гърнета в градчето Гранби, щата Колорадо. Микроскопично градче с 2200 жители. Там той имал работилница, с магазин. Земята под работилницата той официално купил на търг, за доста пари, като за това продал дела си в голям автосервиз с Денвър. Освен това, като хоби той правел снегорини и с тях возел зимата по околностите на града младоженци, като с лимузина. Съответно, имал даже надлежен лиценз за целта.
С една дума, чичка добродушен и във висша степен симпатичен. Впрочем, “While many people described Heemeyer as a likeable guy, others said he was not someone to cross.” Навремето служел във ВВС като летищен техник и оттогава стабилно се трудел по техническите работи. Доживял до 52 години, неженен /имал някаква стара печална любовна история/.
Работилницата му била допряна от едната страна до територията на циментовия завод “Mountain Park Inc”. Ръководството на завода решило да разшири производството и да направи още една технологична линия. За това имало нужда от земя. Как в такива случаи се купува земя няма защо да се обяснява, сами разбирате. В крайна сметка била изкупена цялата съседна земя без тази на Химайер. Навярно са му предложили напълно достойна цена, но Химайер, вероятно е застанала зад принципа.
Може да му е била скъпа земята или кой знае какво, но той почнал в 2002 г. да оспорва в съда решението за даване на територията на завода, водил си делото сам и естествено, загубил. Накрая, отчаяни от опитите да решат културно въпроса, от завода почнали да тормозят човека. Тъй като цялата земя около работилницата била на завода, му прекъснали всички комуникации и входа към къщи. Марвин решил да си направи друг път и даже си купил за целта булдозер “Катерпилар Д-9”.
Такива ползва Газпром на полярните залежи. Градската администрация му отказала разрешение за нов път. В банката се заяли за някакъв ипотечен кредит и го заплашили, че ще му вземат къщата. Налетели го данъчни, пожарна, ХЕИ, като последните го глобили с 2500 долара за “стари коли на двора и невключване в канализацията.” Да не забравяме, че става дума за автосервиз. Да се включи в канала Марвин не могъл, защото земята, по която трябвало да пусне канал, принадлежала на завода. Марвин платил, като приложил към квитанцията бележка, с надпис “страхливци”. След това няколко месеца се скатал в работилницата. През това време починал баща му и докато го погребвал, му спрели водата, тока и запечатали сервиза.
Накрая, на 4 юли 2004 г.* Химайер се реванширал за всичко. Оказало се, че той половин година работил над булдозера си. Обшил го с 12-милиметрови стоманени листове върху сантиметров слой цимент. Снабдил го с камери за видео и екрани вътре в кабината, със система за чистене на обективите. Турил в кабината хладилник с бира и ядене, противогаз, два “Рюгера-223” и един “Ремигтън-306” с патрони. Влязъл и самият той, и с дистанционно пуснал върху трактора още една броня, запечатвайки себе си вътре.
В 14.30 напуснал гаража с предварително направен списък с цели, включващ всички, на които решил да отмъсти. Sometimes, както той записал в списъка, reasonable men must do unreasonable things.” За начало той преминал през територията на завода, щателно сривайки сградата на администрацията, цеховете и въобще всичко до последната барака. После потеглил из градчето и сринал фасадите на домовете на членовете на градския съвет. Последвала ги банката, опитала се да го притиска чрез предсрочно връщане на кредита. Разрушил сградата на газовата компания “Иксел енерджи”, отказала да го зарежда с газ, после кметството, офиса на градския съвет, пожарната, склад със стоки и няколко сгради, принадлежащи на кмета.
До основи сринал редакцията на вестника и градската библиотека. Накратко, отнесъл всичко, което има нещо общо с градските власти, при това добре знайки кое е то. Опитали се да го спрат, отначало местния шериф с помощниците си. Булдозера обаче бил снабден с броня. Местната полиция използвала 9 мм револвери и пушки-помпи, с понятен резултат, т.е. нулев. По тревога вдигнали местните барети, след което и горската стража. Баретите имали гранати, а горските – щурмови карабини. Някакъв особено печен сержант се метнал на булдозера и пъхнал граната в изпускателния колектор.
Кучият син Химайер обаче бил сложил вътре предпазна решетка, в резултат на което граната разрушила ауспуха, без да влезе в двигателя. Сержанта останал цял. Сълзотворен газ не ставало – човека бил с противогаз и плътно затворен в кабината. Хиамйер активно стрелял през амбразури в борнята. Нито един човек не пострадал от стралбата, стрелял над главите, т.е. в небето. Но полицаите решили да не се приближават повече. 40 човека изстреляли около 200 куршума по него, от револвери до М16 и гранати.
Опитали са да го закачат с кран, но Катерпилърът завлякъл крана до задната фасада на един магазин и го оставил там. Пробит бил радиаторът, но тия трактори не се интересували веднага от изтичането на вода до пълен отказ на двигателя. Всичко, което полицията могла да направи е да евакуира 1500 жители и да затвори всички пътища, вкл.този, водещ към Денвър. Затварянето на федералния път предизвикало особено изумление.
Войната на Химайер свършила в 16.23 ч. Булдозерът бил засипан с обломки от сграда и угаснал. Полицаите близо два часа не смеели да се приближат, а после дълго опитвали да пробият бронята, но три пластични взрива се оказали безрезултатни. Когато на сутринта най-сетне успяли, водачът вече половин денонощие бил мъртъв. Последния патрон Химайер оставил за себе си.
Както казал губернатора на Колорадо, градчето приличало на пометено от Торнадо. За такъв град това било равно на пълно опустошение. Заводът така и не се съвзел и после продал земята заедно с развалините. Някои умници искали да сложат булдозера за паметник, но мнозинството настояло да се претопи. В жителите на градчето този случай предизвиква, лесно е да се сетим, смесени чувства.”
С една дума, чичка добродушен и във висша степен симпатичен. Впрочем, “While many people described Heemeyer as a likeable guy, others said he was not someone to cross.” Навремето служел във ВВС като летищен техник и оттогава стабилно се трудел по техническите работи. Доживял до 52 години, неженен /имал някаква стара печална любовна история/.
Работилницата му била допряна от едната страна до територията на циментовия завод “Mountain Park Inc”. Ръководството на завода решило да разшири производството и да направи още една технологична линия. За това имало нужда от земя. Как в такива случаи се купува земя няма защо да се обяснява, сами разбирате. В крайна сметка била изкупена цялата съседна земя без тази на Химайер. Навярно са му предложили напълно достойна цена, но Химайер, вероятно е застанала зад принципа.
Може да му е била скъпа земята или кой знае какво, но той почнал в 2002 г. да оспорва в съда решението за даване на територията на завода, водил си делото сам и естествено, загубил. Накрая, отчаяни от опитите да решат културно въпроса, от завода почнали да тормозят човека. Тъй като цялата земя около работилницата била на завода, му прекъснали всички комуникации и входа към къщи. Марвин решил да си направи друг път и даже си купил за целта булдозер “Катерпилар Д-9”.
Такива ползва Газпром на полярните залежи. Градската администрация му отказала разрешение за нов път. В банката се заяли за някакъв ипотечен кредит и го заплашили, че ще му вземат къщата. Налетели го данъчни, пожарна, ХЕИ, като последните го глобили с 2500 долара за “стари коли на двора и невключване в канализацията.” Да не забравяме, че става дума за автосервиз. Да се включи в канала Марвин не могъл, защото земята, по която трябвало да пусне канал, принадлежала на завода. Марвин платил, като приложил към квитанцията бележка, с надпис “страхливци”. След това няколко месеца се скатал в работилницата. През това време починал баща му и докато го погребвал, му спрели водата, тока и запечатали сервиза.
Накрая, на 4 юли 2004 г.* Химайер се реванширал за всичко. Оказало се, че той половин година работил над булдозера си. Обшил го с 12-милиметрови стоманени листове върху сантиметров слой цимент. Снабдил го с камери за видео и екрани вътре в кабината, със система за чистене на обективите. Турил в кабината хладилник с бира и ядене, противогаз, два “Рюгера-223” и един “Ремигтън-306” с патрони. Влязъл и самият той, и с дистанционно пуснал върху трактора още една броня, запечатвайки себе си вътре.
В 14.30 напуснал гаража с предварително направен списък с цели, включващ всички, на които решил да отмъсти. Sometimes, както той записал в списъка, reasonable men must do unreasonable things.” За начало той преминал през територията на завода, щателно сривайки сградата на администрацията, цеховете и въобще всичко до последната барака. После потеглил из градчето и сринал фасадите на домовете на членовете на градския съвет. Последвала ги банката, опитала се да го притиска чрез предсрочно връщане на кредита. Разрушил сградата на газовата компания “Иксел енерджи”, отказала да го зарежда с газ, после кметството, офиса на градския съвет, пожарната, склад със стоки и няколко сгради, принадлежащи на кмета.
До основи сринал редакцията на вестника и градската библиотека. Накратко, отнесъл всичко, което има нещо общо с градските власти, при това добре знайки кое е то. Опитали се да го спрат, отначало местния шериф с помощниците си. Булдозера обаче бил снабден с броня. Местната полиция използвала 9 мм револвери и пушки-помпи, с понятен резултат, т.е. нулев. По тревога вдигнали местните барети, след което и горската стража. Баретите имали гранати, а горските – щурмови карабини. Някакъв особено печен сержант се метнал на булдозера и пъхнал граната в изпускателния колектор.
Кучият син Химайер обаче бил сложил вътре предпазна решетка, в резултат на което граната разрушила ауспуха, без да влезе в двигателя. Сержанта останал цял. Сълзотворен газ не ставало – човека бил с противогаз и плътно затворен в кабината. Хиамйер активно стрелял през амбразури в борнята. Нито един човек не пострадал от стралбата, стрелял над главите, т.е. в небето. Но полицаите решили да не се приближават повече. 40 човека изстреляли около 200 куршума по него, от револвери до М16 и гранати.
Опитали са да го закачат с кран, но Катерпилърът завлякъл крана до задната фасада на един магазин и го оставил там. Пробит бил радиаторът, но тия трактори не се интересували веднага от изтичането на вода до пълен отказ на двигателя. Всичко, което полицията могла да направи е да евакуира 1500 жители и да затвори всички пътища, вкл.този, водещ към Денвър. Затварянето на федералния път предизвикало особено изумление.
Войната на Химайер свършила в 16.23 ч. Булдозерът бил засипан с обломки от сграда и угаснал. Полицаите близо два часа не смеели да се приближат, а после дълго опитвали да пробият бронята, но три пластични взрива се оказали безрезултатни. Когато на сутринта най-сетне успяли, водачът вече половин денонощие бил мъртъв. Последния патрон Химайер оставил за себе си.
Както казал губернатора на Колорадо, градчето приличало на пометено от Торнадо. За такъв град това било равно на пълно опустошение. Заводът така и не се съвзел и после продал земята заедно с развалините. Някои умници искали да сложат булдозера за паметник, но мнозинството настояло да се претопи. В жителите на градчето този случай предизвиква, лесно е да се сетим, смесени чувства.”
28 септември 2008 г.
СТРАСТ
на А.
Искам хубавите мигове
да бъдат истински и чисти.
Да бъда луда, много глупава,
но с теб бъда и пречистена
Жадно да те пия с шепи
от любовта ти дива и гореща.
За света да бъдем слепи
и в съня си пак да те усещам.
Нека пръстите ти да не спират
момичето трептящо да докосват в мен.
От сълзи щастливи да вибрирам,
да потъваш от очите ми пленен.
Искам да съм перлата в твоето море
в седеф да ме обличаш, с пяна да ме галиш.
Сърцето ми да тръпне в твоите ръце,
с твоята любов по малко да ме храниш.
Ще запазя тези мигове красиви,
като пламъчета алени в душата,
жадни за любов и диви
сгушени на дланите ми в топлината.
Искам хубавите мигове
да бъдат истински и чисти.
Да бъда луда, много глупава,
но с теб бъда и пречистена
Жадно да те пия с шепи
от любовта ти дива и гореща.
За света да бъдем слепи
и в съня си пак да те усещам.
Нека пръстите ти да не спират
момичето трептящо да докосват в мен.
От сълзи щастливи да вибрирам,
да потъваш от очите ми пленен.
Искам да съм перлата в твоето море
в седеф да ме обличаш, с пяна да ме галиш.
Сърцето ми да тръпне в твоите ръце,
с твоята любов по малко да ме храниш.
Ще запазя тези мигове красиви,
като пламъчета алени в душата,
жадни за любов и диви
сгушени на дланите ми в топлината.
18 септември 2008 г.
Целувка – лотос
Мека светлина струи от нощната лампа. Ти стоиш на колене приседнал на краката си. Главата ти е леко наведена назад, а очите ти са притворени. Аз съм зад теб и те галя с ръце бавно и чувствено. Целувам те по челото с малки, бързи, почти неуловими целувчици. Продължавам с тях по лицето ти, а ръцете ми не престават да те докосват навсякъде. Прокарвам език по лицето ти и достигам с устните си до твоите. Усещаш ли как се притискам до теб и гърдите ми докосват гърба ти? Твоята топлина се придава и на мен и аз потрепервам.
Бавно прокарвам влажния си език по ъгълчетата на устата ти и с лек натиск я разтварям. Плъзвам се между устните ти,... ти ме усещаш, чувстваш ме вътре в себе си... Любя те с език.
Моята страст е всички това, което ти давам с тази целувка.
THE GREAT LOVER - ЛЮБОВНИКЪТ
Къде свършва скучната истина и започва играта - жените никога не разбират
Винаги сме си задавали въпросът кое е обратното на любовта? И логичният отговор, който изниква в нас е омразата. Не знам защо за мен обаче обратното на любовта е скуката.
Скучният любовник би убил с невероятна лекота всяко чувство у една жена. Затова от всички видове любовници най-поразителен е играещият - артистичният ценител, еротоманът естет. Мъжът, които глези любовта, преминава през нея с пръсти, не иска да наранява, нито да остава, а само да упражни таланта си. Притежава онази способност на учителя, заради която ученикът не си тръгва, дори след като е научил урока.
Тайна на Играчът е в способността му да въздейства, да влияе. Той не настоява и не бърза да обърква душевния свят на жената. Този тип мъже биха били пълни некадърници, ако не съумеят така да заблудят жената че тя да е готова да изрече техните желания. Мъжът-прелъстител никога не казва „обичам те!”Тези думи са молба, а той по-скоро е сериен убиеец със светеща папионка, отколкото влюбен ревльо.
По-скоро изнудване, което винаги проваля желанието. Този който те предоставя любов непременно в един момент е изоставен.
Насладата не е в това, на което се наслаждаваш, а в това да налагаш волята си. Да бъдеш непрекъснато движение към него.
Важен е пътят, не стигането до целта.
Именно това е причина големия играч не е просто обикновен сваляч и колекционер на всякакви жени.
Еротизмът се състои в това, не да търси токова секс, колкото да зарежда ума си със шеметна страст.
Да правиш жената свое притежание е незначително. Възбудата е да купиш жена, която не се продава.Мисълта е гениалното еротично изкушение.
Има разлика между еротиката на плътта и еротиката на душата.
Истински фаталният мъж се стреми към пълна власт. Той иска и двете.
Мъжът естет е перверзен. Обикновената любов не му е интересна. Той е привлечен от силата на душата.Никога не надценява значението на красотата. Сексът не е красота а породена страст. Съвършеният любовник кара жената да премине собствената си граница. Чиста, руса и богата, и с белезници. Тъмна и интелектуална, поднесена със сервирани по тялото плодове.
Естетът разбива глуповата представа в съзнанието на всяка жена, че любовта трябва да бъде красива. Всъщност на всяка брилятна жена и е нужен елитен бияч. От момента на докосването вече не става въпрос за свободна воля, а за огромна предизвикана зависимост. Подчиняване,... не унищожение на волята. Така прилъстителят преживява насладата от завладяването.
Колкото повече зависимост от себе си пробужда в нея, толкова по-интересно му става. Той я изнасилва във всякакъв смисъл. И ако женствеността е да бъдеш желана, то мъжествеността е умение за власт.
Влюбената жена е сломена, тя се нуждае от това да й бъде заповядано, дори без да го разбира. Любовта е капана да бъдеш притежаван.
КЪДЕ СВЪРШВА СКУЧНАТА ИСТИНА И ЗАПОЧВА ИГРАТА
Това жените никога не разбират. Любовта се нуждае от неистина. Единственото, на което една надарена жена може да научи един умен мъж е как да я мами, как да играе с нея. Играта не е фалшивост. Тя е просто тетралното, ироничното изкуство. Истината никога не възбужда достатъчно. В този същия наш живот, в които единствената връзка е досадата.
’’Разбирах, че те желая не защото беше гола, а защото ме лъжеше’’ - признава Алберто Моравия.
Най-истинската любов е един театър на жестокоста. Да нараняваш е единственият начин да създаваш страстта.
Затова, съвсем не накрая, а точно по средата на любовта, последното, на което играещият любовник се наслаждава е бягството. Той отстъпва бавно и все по-назад, като показва на жената как да бъде жена. Лишавайки я от победата и на нея не и остава нищо друго освен да се научи да обича.
Но един мъж никога не е толкова жесток, колкото една жена. Умният играч се измъква от всяка влюбена с такава нежност, че тя да си въобрази как именно на нея най-напред и е омръзнала връзката.
Талантът на артистичния мъж е в най-големия си блясък при раздялата. Както казва Киркегор: „Да се вселиш в една жена, така че изцяло да я завладееш, е изкуство, но да се изселиш от нея е шедьовър.”
Винаги сме си задавали въпросът кое е обратното на любовта? И логичният отговор, който изниква в нас е омразата. Не знам защо за мен обаче обратното на любовта е скуката.
Скучният любовник би убил с невероятна лекота всяко чувство у една жена. Затова от всички видове любовници най-поразителен е играещият - артистичният ценител, еротоманът естет. Мъжът, които глези любовта, преминава през нея с пръсти, не иска да наранява, нито да остава, а само да упражни таланта си. Притежава онази способност на учителя, заради която ученикът не си тръгва, дори след като е научил урока.
Тайна на Играчът е в способността му да въздейства, да влияе. Той не настоява и не бърза да обърква душевния свят на жената. Този тип мъже биха били пълни некадърници, ако не съумеят така да заблудят жената че тя да е готова да изрече техните желания. Мъжът-прелъстител никога не казва „обичам те!”Тези думи са молба, а той по-скоро е сериен убиеец със светеща папионка, отколкото влюбен ревльо.
По-скоро изнудване, което винаги проваля желанието. Този който те предоставя любов непременно в един момент е изоставен.
Насладата не е в това, на което се наслаждаваш, а в това да налагаш волята си. Да бъдеш непрекъснато движение към него.
Важен е пътят, не стигането до целта.
Именно това е причина големия играч не е просто обикновен сваляч и колекционер на всякакви жени.
Еротизмът се състои в това, не да търси токова секс, колкото да зарежда ума си със шеметна страст.
Да правиш жената свое притежание е незначително. Възбудата е да купиш жена, която не се продава.Мисълта е гениалното еротично изкушение.
Има разлика между еротиката на плътта и еротиката на душата.
Истински фаталният мъж се стреми към пълна власт. Той иска и двете.
Мъжът естет е перверзен. Обикновената любов не му е интересна. Той е привлечен от силата на душата.Никога не надценява значението на красотата. Сексът не е красота а породена страст. Съвършеният любовник кара жената да премине собствената си граница. Чиста, руса и богата, и с белезници. Тъмна и интелектуална, поднесена със сервирани по тялото плодове.
Естетът разбива глуповата представа в съзнанието на всяка жена, че любовта трябва да бъде красива. Всъщност на всяка брилятна жена и е нужен елитен бияч. От момента на докосването вече не става въпрос за свободна воля, а за огромна предизвикана зависимост. Подчиняване,... не унищожение на волята. Така прилъстителят преживява насладата от завладяването.
Колкото повече зависимост от себе си пробужда в нея, толкова по-интересно му става. Той я изнасилва във всякакъв смисъл. И ако женствеността е да бъдеш желана, то мъжествеността е умение за власт.
Влюбената жена е сломена, тя се нуждае от това да й бъде заповядано, дори без да го разбира. Любовта е капана да бъдеш притежаван.
КЪДЕ СВЪРШВА СКУЧНАТА ИСТИНА И ЗАПОЧВА ИГРАТА
Това жените никога не разбират. Любовта се нуждае от неистина. Единственото, на което една надарена жена може да научи един умен мъж е как да я мами, как да играе с нея. Играта не е фалшивост. Тя е просто тетралното, ироничното изкуство. Истината никога не възбужда достатъчно. В този същия наш живот, в които единствената връзка е досадата.
’’Разбирах, че те желая не защото беше гола, а защото ме лъжеше’’ - признава Алберто Моравия.
Най-истинската любов е един театър на жестокоста. Да нараняваш е единственият начин да създаваш страстта.
Затова, съвсем не накрая, а точно по средата на любовта, последното, на което играещият любовник се наслаждава е бягството. Той отстъпва бавно и все по-назад, като показва на жената как да бъде жена. Лишавайки я от победата и на нея не и остава нищо друго освен да се научи да обича.
Но един мъж никога не е толкова жесток, колкото една жена. Умният играч се измъква от всяка влюбена с такава нежност, че тя да си въобрази как именно на нея най-напред и е омръзнала връзката.
Талантът на артистичния мъж е в най-големия си блясък при раздялата. Както казва Киркегор: „Да се вселиш в една жена, така че изцяло да я завладееш, е изкуство, но да се изселиш от нея е шедьовър.”
Обичам...
Обичам мъжете, които
до дъно ме пият с очи.
Които с мълчание питат,
но тяхната сила личи.
Които не искат от мене
да бъда добра или зла,
а просто така ме приемат
и аз ги приемам - така.
Които без мене не могат,
защото не мога без тях.
Които са сладка тревога,
в която се хвърлям без страх.
Които цветя ми откъсват
от своите пъстри души.
Които ме чакат до късно
макар че светът се руши.
Които са с длани горещи
че огън да паля от тях.
Които за всичко се сещат,
а знаят че всичко е прах.
За мен, недостъпната дето
жадуват в достъпни легла.
И все ми напомнят момчето,
което остава мечта...
Не знам кой го е писал, но е страхотно и ми пасва
до дъно ме пият с очи.
Които с мълчание питат,
но тяхната сила личи.
Които не искат от мене
да бъда добра или зла,
а просто така ме приемат
и аз ги приемам - така.
Които без мене не могат,
защото не мога без тях.
Които са сладка тревога,
в която се хвърлям без страх.
Които цветя ми откъсват
от своите пъстри души.
Които ме чакат до късно
макар че светът се руши.
Които са с длани горещи
че огън да паля от тях.
Които за всичко се сещат,
а знаят че всичко е прах.
За мен, недостъпната дето
жадуват в достъпни легла.
И все ми напомнят момчето,
което остава мечта...
Не знам кой го е писал, но е страхотно и ми пасва
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
