ЛУДИЯТ, КОЙТО ОТМЪСТИЛ НА ИНСТИТУЦИИТЕ

Марвин Химайер работил като заварчик и поправял автомобилни гърнета в градчето Гранби, щата Колорадо. Микроскопично градче с 2200 жители. Там той имал работилница, с магазин. Земята под работилницата той официално купил на търг, за доста пари, като за това продал дела си в голям автосервиз с Денвър. Освен това, като хоби той правел снегорини и с тях возел зимата по околностите на града младоженци, като с лимузина. Съответно, имал даже надлежен лиценз за целта.
С една дума, чичка добродушен и във висша степен симпатичен. Впрочем, “While many people described Heemeyer as a likeable guy, others said he was not someone to cross.” Навремето служел във ВВС като летищен техник и оттогава стабилно се трудел по техническите работи. Доживял до 52 години, неженен /имал някаква стара печална любовна история/.
Работилницата му била допряна от едната страна до територията на циментовия завод “Mountain Park Inc”. Ръководството на завода решило да разшири производството и да направи още една технологична линия. За това имало нужда от земя. Как в такива случаи се купува земя няма защо да се обяснява, сами разбирате. В крайна сметка била изкупена цялата съседна земя без тази на Химайер. Навярно са му предложили напълно достойна цена, но Химайер, вероятно е застанала зад принципа.
Може да му е била скъпа земята или кой знае какво, но той почнал в 2002 г. да оспорва в съда решението за даване на територията на завода, водил си делото сам и естествено, загубил. Накрая, отчаяни от опитите да решат културно въпроса, от завода почнали да тормозят човека. Тъй като цялата земя около работилницата била на завода, му прекъснали всички комуникации и входа към къщи. Марвин решил да си направи друг път и даже си купил за целта булдозер “Катерпилар Д-9”.
Такива ползва Газпром на полярните залежи. Градската администрация му отказала разрешение за нов път. В банката се заяли за някакъв ипотечен кредит и го заплашили, че ще му вземат къщата. Налетели го данъчни, пожарна, ХЕИ, като последните го глобили с 2500 долара за “стари коли на двора и невключване в канализацията.” Да не забравяме, че става дума за автосервиз. Да се включи в канала Марвин не могъл, защото земята, по която трябвало да пусне канал, принадлежала на завода. Марвин платил, като приложил към квитанцията бележка, с надпис “страхливци”. След това няколко месеца се скатал в работилницата. През това време починал баща му и докато го погребвал, му спрели водата, тока и запечатали сервиза.
Накрая, на 4 юли 2004 г.* Химайер се реванширал за всичко. Оказало се, че той половин година работил над булдозера си. Обшил го с 12-милиметрови стоманени листове върху сантиметров слой цимент. Снабдил го с камери за видео и екрани вътре в кабината, със система за чистене на обективите. Турил в кабината хладилник с бира и ядене, противогаз, два “Рюгера-223” и един “Ремигтън-306” с патрони. Влязъл и самият той, и с дистанционно пуснал върху трактора още една броня, запечатвайки себе си вътре.
В 14.30 напуснал гаража с предварително направен списък с цели, включващ всички, на които решил да отмъсти. Sometimes, както той записал в списъка, reasonable men must do unreasonable things.” За начало той преминал през територията на завода, щателно сривайки сградата на администрацията, цеховете и въобще всичко до последната барака. После потеглил из градчето и сринал фасадите на домовете на членовете на градския съвет. Последвала ги банката, опитала се да го притиска чрез предсрочно връщане на кредита. Разрушил сградата на газовата компания “Иксел енерджи”, отказала да го зарежда с газ, после кметството, офиса на градския съвет, пожарната, склад със стоки и няколко сгради, принадлежащи на кмета.
До основи сринал редакцията на вестника и градската библиотека. Накратко, отнесъл всичко, което има нещо общо с градските власти, при това добре знайки кое е то. Опитали се да го спрат, отначало местния шериф с помощниците си. Булдозера обаче бил снабден с броня. Местната полиция използвала 9 мм револвери и пушки-помпи, с понятен резултат, т.е. нулев. По тревога вдигнали местните барети, след което и горската стража. Баретите имали гранати, а горските – щурмови карабини. Някакъв особено печен сержант се метнал на булдозера и пъхнал граната в изпускателния колектор.
Кучият син Химайер обаче бил сложил вътре предпазна решетка, в резултат на което граната разрушила ауспуха, без да влезе в двигателя. Сержанта останал цял. Сълзотворен газ не ставало – човека бил с противогаз и плътно затворен в кабината. Хиамйер активно стрелял през амбразури в борнята. Нито един човек не пострадал от стралбата, стрелял над главите, т.е. в небето. Но полицаите решили да не се приближават повече. 40 човека изстреляли около 200 куршума по него, от револвери до М16 и гранати.
Опитали са да го закачат с кран, но Катерпилърът завлякъл крана до задната фасада на един магазин и го оставил там. Пробит бил радиаторът, но тия трактори не се интересували веднага от изтичането на вода до пълен отказ на двигателя. Всичко, което полицията могла да направи е да евакуира 1500 жители и да затвори всички пътища, вкл.този, водещ към Денвър. Затварянето на федералния път предизвикало особено изумление.
Войната на Химайер свършила в 16.23 ч. Булдозерът бил засипан с обломки от сграда и угаснал. Полицаите близо два часа не смеели да се приближат, а после дълго опитвали да пробият бронята, но три пластични взрива се оказали безрезултатни. Когато на сутринта най-сетне успяли, водачът вече половин денонощие бил мъртъв. Последния патрон Химайер оставил за себе си.
Както казал губернатора на Колорадо, градчето приличало на пометено от Торнадо. За такъв град това било равно на пълно опустошение. Заводът така и не се съвзел и после продал земята заедно с развалините. Някои умници искали да сложат булдозера за паметник, но мнозинството настояло да се претопи. В жителите на градчето този случай предизвиква, лесно е да се сетим, смесени чувства.”