THE GREAT LOVER - ЛЮБОВНИКЪТ

Къде свършва скучната истина и започва играта - жените никога не разбират

Винаги сме си задавали въпросът кое е обратното на любовта? И логичният отговор, който изниква в нас е омразата. Не знам защо за мен обаче обратното на любовта е скуката.
Скучният любовник би убил с невероятна лекота всяко чувство у една жена. Затова от всички видове любовници най-поразителен е играещият - артистичният ценител, еротоманът естет. Мъжът, които глези любовта, преминава през нея с пръсти, не иска да наранява, нито да остава, а само да упражни таланта си. Притежава онази способност на учителя, заради която ученикът не си тръгва, дори след като е научил урока.
Тайна на Играчът е в способността му да въздейства, да влияе. Той не настоява и не бърза да обърква душевния свят на жената. Този тип мъже биха били пълни некадърници, ако не съумеят така да заблудят жената че тя да е готова да изрече техните желания. Мъжът-прелъстител никога не казва „обичам те!”Тези думи са молба, а той по-скоро е сериен убиеец със светеща папионка, отколкото влюбен ревльо.
По-скоро изнудване, което винаги проваля желанието. Този който те предоставя любов непременно в един момент е изоставен.
Насладата не е в това, на което се наслаждаваш, а в това да налагаш волята си. Да бъдеш непрекъснато движение към него.
Важен е пътят, не стигането до целта.
Именно това е причина големия играч не е просто обикновен сваляч и колекционер на всякакви жени.
Еротизмът се състои в това, не да търси токова секс, колкото да зарежда ума си със шеметна страст.
Да правиш жената свое притежание е незначително. Възбудата е да купиш жена, която не се продава.Мисълта е гениалното еротично изкушение.
Има разлика между еротиката на плътта и еротиката на душата.
Истински фаталният мъж се стреми към пълна власт. Той иска и двете.
Мъжът естет е перверзен. Обикновената любов не му е интересна. Той е привлечен от силата на душата.Никога не надценява значението на красотата. Сексът не е красота а породена страст. Съвършеният любовник кара жената да премине собствената си граница. Чиста, руса и богата, и с белезници. Тъмна и интелектуална, поднесена със сервирани по тялото плодове.
Естетът разбива глуповата представа в съзнанието на всяка жена, че любовта трябва да бъде красива. Всъщност на всяка брилятна жена и е нужен елитен бияч. От момента на докосването вече не става въпрос за свободна воля, а за огромна предизвикана зависимост. Подчиняване,... не унищожение на волята. Така прилъстителят преживява насладата от завладяването.
Колкото повече зависимост от себе си пробужда в нея, толкова по-интересно му става. Той я изнасилва във всякакъв смисъл. И ако женствеността е да бъдеш желана, то мъжествеността е умение за власт.
Влюбената жена е сломена, тя се нуждае от това да й бъде заповядано, дори без да го разбира. Любовта е капана да бъдеш притежаван.



КЪДЕ СВЪРШВА СКУЧНАТА ИСТИНА И ЗАПОЧВА ИГРАТА

Това жените никога не разбират. Любовта се нуждае от неистина. Единственото, на което една надарена жена може да научи един умен мъж е как да я мами, как да играе с нея. Играта не е фалшивост. Тя е просто тетралното, ироничното изкуство. Истината никога не възбужда достатъчно. В този същия наш живот, в които единствената връзка е досадата.
’’Разбирах, че те желая не защото беше гола, а защото ме лъжеше’’ - признава Алберто Моравия.
Най-истинската любов е един театър на жестокоста. Да нараняваш е единственият начин да създаваш страстта.
Затова, съвсем не накрая, а точно по средата на любовта, последното, на което играещият любовник се наслаждава е бягството. Той отстъпва бавно и все по-назад, като показва на жената как да бъде жена. Лишавайки я от победата и на нея не и остава нищо друго освен да се научи да обича.
Но един мъж никога не е толкова жесток, колкото една жена. Умният играч се измъква от всяка влюбена с такава нежност, че тя да си въобрази как именно на нея най-напред и е омръзнала връзката.
Талантът на артистичния мъж е в най-големия си блясък при раздялата. Както казва Киркегор: „Да се вселиш в една жена, така че изцяло да я завладееш, е изкуство, но да се изселиш от нея е шедьовър.”