на А.
Искам хубавите мигове
да бъдат истински и чисти.
Да бъда луда, много глупава,
но с теб бъда и пречистена
Жадно да те пия с шепи
от любовта ти дива и гореща.
За света да бъдем слепи
и в съня си пак да те усещам.
Нека пръстите ти да не спират
момичето трептящо да докосват в мен.
От сълзи щастливи да вибрирам,
да потъваш от очите ми пленен.
Искам да съм перлата в твоето море
в седеф да ме обличаш, с пяна да ме галиш.
Сърцето ми да тръпне в твоите ръце,
с твоята любов по малко да ме храниш.
Ще запазя тези мигове красиви,
като пламъчета алени в душата,
жадни за любов и диви
сгушени на дланите ми в топлината.
28 септември 2008 г.
18 септември 2008 г.
Целувка – лотос
Мека светлина струи от нощната лампа. Ти стоиш на колене приседнал на краката си. Главата ти е леко наведена назад, а очите ти са притворени. Аз съм зад теб и те галя с ръце бавно и чувствено. Целувам те по челото с малки, бързи, почти неуловими целувчици. Продължавам с тях по лицето ти, а ръцете ми не престават да те докосват навсякъде. Прокарвам език по лицето ти и достигам с устните си до твоите. Усещаш ли как се притискам до теб и гърдите ми докосват гърба ти? Твоята топлина се придава и на мен и аз потрепервам.
Бавно прокарвам влажния си език по ъгълчетата на устата ти и с лек натиск я разтварям. Плъзвам се между устните ти,... ти ме усещаш, чувстваш ме вътре в себе си... Любя те с език.
Моята страст е всички това, което ти давам с тази целувка.
THE GREAT LOVER - ЛЮБОВНИКЪТ
Къде свършва скучната истина и започва играта - жените никога не разбират
Винаги сме си задавали въпросът кое е обратното на любовта? И логичният отговор, който изниква в нас е омразата. Не знам защо за мен обаче обратното на любовта е скуката.
Скучният любовник би убил с невероятна лекота всяко чувство у една жена. Затова от всички видове любовници най-поразителен е играещият - артистичният ценител, еротоманът естет. Мъжът, които глези любовта, преминава през нея с пръсти, не иска да наранява, нито да остава, а само да упражни таланта си. Притежава онази способност на учителя, заради която ученикът не си тръгва, дори след като е научил урока.
Тайна на Играчът е в способността му да въздейства, да влияе. Той не настоява и не бърза да обърква душевния свят на жената. Този тип мъже биха били пълни некадърници, ако не съумеят така да заблудят жената че тя да е готова да изрече техните желания. Мъжът-прелъстител никога не казва „обичам те!”Тези думи са молба, а той по-скоро е сериен убиеец със светеща папионка, отколкото влюбен ревльо.
По-скоро изнудване, което винаги проваля желанието. Този който те предоставя любов непременно в един момент е изоставен.
Насладата не е в това, на което се наслаждаваш, а в това да налагаш волята си. Да бъдеш непрекъснато движение към него.
Важен е пътят, не стигането до целта.
Именно това е причина големия играч не е просто обикновен сваляч и колекционер на всякакви жени.
Еротизмът се състои в това, не да търси токова секс, колкото да зарежда ума си със шеметна страст.
Да правиш жената свое притежание е незначително. Възбудата е да купиш жена, която не се продава.Мисълта е гениалното еротично изкушение.
Има разлика между еротиката на плътта и еротиката на душата.
Истински фаталният мъж се стреми към пълна власт. Той иска и двете.
Мъжът естет е перверзен. Обикновената любов не му е интересна. Той е привлечен от силата на душата.Никога не надценява значението на красотата. Сексът не е красота а породена страст. Съвършеният любовник кара жената да премине собствената си граница. Чиста, руса и богата, и с белезници. Тъмна и интелектуална, поднесена със сервирани по тялото плодове.
Естетът разбива глуповата представа в съзнанието на всяка жена, че любовта трябва да бъде красива. Всъщност на всяка брилятна жена и е нужен елитен бияч. От момента на докосването вече не става въпрос за свободна воля, а за огромна предизвикана зависимост. Подчиняване,... не унищожение на волята. Така прилъстителят преживява насладата от завладяването.
Колкото повече зависимост от себе си пробужда в нея, толкова по-интересно му става. Той я изнасилва във всякакъв смисъл. И ако женствеността е да бъдеш желана, то мъжествеността е умение за власт.
Влюбената жена е сломена, тя се нуждае от това да й бъде заповядано, дори без да го разбира. Любовта е капана да бъдеш притежаван.
КЪДЕ СВЪРШВА СКУЧНАТА ИСТИНА И ЗАПОЧВА ИГРАТА
Това жените никога не разбират. Любовта се нуждае от неистина. Единственото, на което една надарена жена може да научи един умен мъж е как да я мами, как да играе с нея. Играта не е фалшивост. Тя е просто тетралното, ироничното изкуство. Истината никога не възбужда достатъчно. В този същия наш живот, в които единствената връзка е досадата.
’’Разбирах, че те желая не защото беше гола, а защото ме лъжеше’’ - признава Алберто Моравия.
Най-истинската любов е един театър на жестокоста. Да нараняваш е единственият начин да създаваш страстта.
Затова, съвсем не накрая, а точно по средата на любовта, последното, на което играещият любовник се наслаждава е бягството. Той отстъпва бавно и все по-назад, като показва на жената как да бъде жена. Лишавайки я от победата и на нея не и остава нищо друго освен да се научи да обича.
Но един мъж никога не е толкова жесток, колкото една жена. Умният играч се измъква от всяка влюбена с такава нежност, че тя да си въобрази как именно на нея най-напред и е омръзнала връзката.
Талантът на артистичния мъж е в най-големия си блясък при раздялата. Както казва Киркегор: „Да се вселиш в една жена, така че изцяло да я завладееш, е изкуство, но да се изселиш от нея е шедьовър.”
Винаги сме си задавали въпросът кое е обратното на любовта? И логичният отговор, който изниква в нас е омразата. Не знам защо за мен обаче обратното на любовта е скуката.
Скучният любовник би убил с невероятна лекота всяко чувство у една жена. Затова от всички видове любовници най-поразителен е играещият - артистичният ценител, еротоманът естет. Мъжът, които глези любовта, преминава през нея с пръсти, не иска да наранява, нито да остава, а само да упражни таланта си. Притежава онази способност на учителя, заради която ученикът не си тръгва, дори след като е научил урока.
Тайна на Играчът е в способността му да въздейства, да влияе. Той не настоява и не бърза да обърква душевния свят на жената. Този тип мъже биха били пълни некадърници, ако не съумеят така да заблудят жената че тя да е готова да изрече техните желания. Мъжът-прелъстител никога не казва „обичам те!”Тези думи са молба, а той по-скоро е сериен убиеец със светеща папионка, отколкото влюбен ревльо.
По-скоро изнудване, което винаги проваля желанието. Този който те предоставя любов непременно в един момент е изоставен.
Насладата не е в това, на което се наслаждаваш, а в това да налагаш волята си. Да бъдеш непрекъснато движение към него.
Важен е пътят, не стигането до целта.
Именно това е причина големия играч не е просто обикновен сваляч и колекционер на всякакви жени.
Еротизмът се състои в това, не да търси токова секс, колкото да зарежда ума си със шеметна страст.
Да правиш жената свое притежание е незначително. Възбудата е да купиш жена, която не се продава.Мисълта е гениалното еротично изкушение.
Има разлика между еротиката на плътта и еротиката на душата.
Истински фаталният мъж се стреми към пълна власт. Той иска и двете.
Мъжът естет е перверзен. Обикновената любов не му е интересна. Той е привлечен от силата на душата.Никога не надценява значението на красотата. Сексът не е красота а породена страст. Съвършеният любовник кара жената да премине собствената си граница. Чиста, руса и богата, и с белезници. Тъмна и интелектуална, поднесена със сервирани по тялото плодове.
Естетът разбива глуповата представа в съзнанието на всяка жена, че любовта трябва да бъде красива. Всъщност на всяка брилятна жена и е нужен елитен бияч. От момента на докосването вече не става въпрос за свободна воля, а за огромна предизвикана зависимост. Подчиняване,... не унищожение на волята. Така прилъстителят преживява насладата от завладяването.
Колкото повече зависимост от себе си пробужда в нея, толкова по-интересно му става. Той я изнасилва във всякакъв смисъл. И ако женствеността е да бъдеш желана, то мъжествеността е умение за власт.
Влюбената жена е сломена, тя се нуждае от това да й бъде заповядано, дори без да го разбира. Любовта е капана да бъдеш притежаван.
КЪДЕ СВЪРШВА СКУЧНАТА ИСТИНА И ЗАПОЧВА ИГРАТА
Това жените никога не разбират. Любовта се нуждае от неистина. Единственото, на което една надарена жена може да научи един умен мъж е как да я мами, как да играе с нея. Играта не е фалшивост. Тя е просто тетралното, ироничното изкуство. Истината никога не възбужда достатъчно. В този същия наш живот, в които единствената връзка е досадата.
’’Разбирах, че те желая не защото беше гола, а защото ме лъжеше’’ - признава Алберто Моравия.
Най-истинската любов е един театър на жестокоста. Да нараняваш е единственият начин да създаваш страстта.
Затова, съвсем не накрая, а точно по средата на любовта, последното, на което играещият любовник се наслаждава е бягството. Той отстъпва бавно и все по-назад, като показва на жената как да бъде жена. Лишавайки я от победата и на нея не и остава нищо друго освен да се научи да обича.
Но един мъж никога не е толкова жесток, колкото една жена. Умният играч се измъква от всяка влюбена с такава нежност, че тя да си въобрази как именно на нея най-напред и е омръзнала връзката.
Талантът на артистичния мъж е в най-големия си блясък при раздялата. Както казва Киркегор: „Да се вселиш в една жена, така че изцяло да я завладееш, е изкуство, но да се изселиш от нея е шедьовър.”
Обичам...
Обичам мъжете, които
до дъно ме пият с очи.
Които с мълчание питат,
но тяхната сила личи.
Които не искат от мене
да бъда добра или зла,
а просто така ме приемат
и аз ги приемам - така.
Които без мене не могат,
защото не мога без тях.
Които са сладка тревога,
в която се хвърлям без страх.
Които цветя ми откъсват
от своите пъстри души.
Които ме чакат до късно
макар че светът се руши.
Които са с длани горещи
че огън да паля от тях.
Които за всичко се сещат,
а знаят че всичко е прах.
За мен, недостъпната дето
жадуват в достъпни легла.
И все ми напомнят момчето,
което остава мечта...
Не знам кой го е писал, но е страхотно и ми пасва
до дъно ме пият с очи.
Които с мълчание питат,
но тяхната сила личи.
Които не искат от мене
да бъда добра или зла,
а просто така ме приемат
и аз ги приемам - така.
Които без мене не могат,
защото не мога без тях.
Които са сладка тревога,
в която се хвърлям без страх.
Които цветя ми откъсват
от своите пъстри души.
Които ме чакат до късно
макар че светът се руши.
Които са с длани горещи
че огън да паля от тях.
Които за всичко се сещат,
а знаят че всичко е прах.
За мен, недостъпната дето
жадуват в достъпни легла.
И все ми напомнят момчето,
което остава мечта...
Не знам кой го е писал, но е страхотно и ми пасва
Абонамент за:
Публикации (Atom)